Огромното количество литература, което се появи на българския пазар в последните две-три години по теми като „помогни си сам“ и духовно развитие показва, че все повече хора търсят начин да направят позитивна промяна в живота си, преразглеждайки своите досегашни навици и нагласи.
Много от нашите ограничаващи нагласи са продукт от външно влияние, от чуждо внушение често създадено чрез силата на повторението. Непрестанно сме подложени на програмиране от заобикалящия свят—като започнем от това, което родителите ни повтарят цял живот и преминем през най-разнообразни външни внушения—сентенции от народопсихологията, мисли от известни личности, рекламни лозунги, корпоративни и спортни девизи, политически слогани, религиозни догми, припеви на любими песни и всякакви други „крилати фрази“ и значения, които се повтарят в ежедневието ни. Именно силата на повторението стои зад метода на използване на утвърждения (affirmations) в процеса на промяна на нагласите – метод целящ нашето по-активно участие в това какво ни се внушава ежедневно.
Използването на утвърждения системно се препоръчва като най-лесния и прост начин за въздействие върху съзнателните мисли. Утвържденията представляват фрази повторени многократно на ум или на глас, чиято цел е своеобразното репрограмиране на мисловни модели. Нашите мисловни модели протичат по установени връзки между невроните в мозъка, които сме изграждали от раждането си досега. Колкото повече повтаряме нещо, толкова повече се заздравява съответната връзка. Целта на утвържденията е да се отслабят старите връзки и да се създадат нови, да запечатаме нови идеи в съзнанието си, които да се отразят и на подсъзнанието, създавайки трайни промени в подхода ни към живота.
Например, утвърждението „аз съм добър човек” е подходящо за самокритична личност, която иска да вижда доброто в себе си. Утвърждението „способен съм да се справя” се препоръчва на хора с нагласата „няма да стане” с цел поемане на инициатива. Не може да сме сигурни, че няма да стане ако не опитаме, но негативният мисловен модел ни възпира дори от опита, като резултатът е, че наистина нищо не става, т.е. сами сбъдваме собствената си прогноза.
Психолози от американските университети Станфорд и Колумбия, изследващи психологията на успеха, установяват, че нагласите на децата към природата на техния интелект определят представянето им в училище. Децата, които възприемат своя интелект като нещо фиксирано („такъв съм и това е”) показват спад в оценките си в двугодишния период на наблюдение, докато децата възприемащи интелекта си като нещо, което могат да променят и развият през целия си живот отбелязват стабилен възход в представянето си. Установен е и позитивен ефект върху представянето на децата със слаби оценки след като произволна група от тях преминават през кратък курс, в който научават как функционира мозъкът и как интелекта се развива с формирането на нови връзки между невроните. С промяната на нагласата се променят и резултатите. Психолозите заключават, че най-доброто, което един родител или учител може да направи, когато детето е изправено пред предизвикателство е да му каже: „Ще се справиш.” Това е и един от желаните ефекти на утвържденията – да си внушим, че ще се справим, да се програмираме за успех.
В западния свят самовнушението (autosuggestion) се налага като термин и придобива популярност в началото на миналия век след като психологът и фармацевт Емил Куе успешно прилага метода на съзнателно самовнушение в лечението на хиляди болни. Методът се изразява в съзнателната концентрация върху мисълта за неизменното подобряване на състоянието им: „С всеки изминат ден и по всякакъв начин моето състояние непрекъснато се подобрява.” Куе инструктира пациентите си да повтарят това утвърждение 20-30 пъти след като се събудят сутрин и преди да заспят вечер с цел да „посеят“ в подсъзнанието си семената на мисли за здраве, които да заменят мислите за болест.
В по-съвременен контекст самовнушението и връзката му с физическото състояние на тялото е обект на редица изследвания. Учени от Калифорнийския университет изследват как самоутвърждаването (утвърждаването на личните ценности–„аз вярвам“, личните качества–„аз съм“ и личния потенциал–„аз мога“) влияе върху физиологичните (невро-ендокринни) и психологичните реакции в състояние на стрес. Участниците в изследването, които използват утвърждения на ценностите си в стресова ситуация показват значително по-ниски нива на стрес хормона кортизол от участниците, които не използват утвърждения. Тъй като стресът играе основна роля в развитието на широк спектър от болестни състояния, изследването се посочва като съществен довод в подкрепа на използването на самоутвърждаващи практики преди и по време на стресови ситуации.
Друго изследване от същия университет доказва, че писането на самоутвърждаващи есета сред тест група от жени оперирани от рак на гърдата (в рамките на три месеца след операцията) ясно се асоциира с по-малко физически симптоми и значителни емоционални ползи. Изследването се цитира като първото научно доказателство за ползите от самоутвърждаващо писане като механизъм за възстановяване на здравето, с други думи—официално документиран метод за управление на ума в полза на здравето.
Бащата на медицината Хипократ е казал: „Умът е велик лечител.” За добро или лошо, на този етап в развитието си съвременната медицина на западния свят не обръща особено внимание на ролята на ума за лечението или превенцията на болести. Последните научни изследвания показват, че е в интерес на общественото здраве и благополучие това да се промени. А количеството литература предлагащо на читателите разнообразни методи за контрол на ума, установени от личен опит или извлечени от древни духовни практики, ясно показва, че хората са готови за това, но системата изостава. Затова много от нас поемат нещата в свои ръце, а използването на утвърждения е само един от начините.
Тайните послания на водата
Японският учен Масару Емото посвещава повече от 20 години от живота си на изследвания на водата. Преди няколко години д-р Емото придобива световна известност със забележителните си фотографии на ледени водни кристали (могат да се видят в книгата му „Тайните послания на водата“). Фотографиите красноречиво показват, че водата променя своята кристална структура под влиянието на информацията достигаща до нея чрез фините вибрации на заобикалящата материя като музика, реч, отношение, дори и думи написани на хартия и „показани“ на водата.
При замръзването на водата частиците й се свързват оформяйки ядрото на шестоъгълен кристал. При наличието на информация в противоречие с природата, кристалът е непълен или деформиран. Кристалите не се оформят във вода, която е замърсена или „обидена“, но това се променя след като на водата е прочетена, например, будистка лечебна молитва. Този факт придава ново значение на понятието „светена вода.“
Д-р Емото прави извода, че думите „благодарност“ и „любов“, които създават изключително красиви водни кристали, формулират основните принципи на природните закони. Той обръща особено внимание на ефекта, който собствените ни мисли и емоции имат върху хората имайки предвид, че 60-70% от човешкото тяло е вода.
