Сподели

Любимите ни цветове, всъщност отразяват липсите ни

Цветовете, с които избираме да се обличаме показват много неща. Психологията от десетки години проучва темата и корелацията между психическо състояние и цветовете, с които се обграждаме има доста твърди основи и е сравнително конкретна. Свикнали сме да си мислим “Каквото виждам, това е”, в забавни тестове из интернет да четем как хората, които обичат синьо са спокойни и интелигентни личности, но в повечето случаи всъщност е точно обратното.

Червеното (основен цвят) се свързва със страстта, живота, енергията, силата на любовта, смелостта. Когато човек обича да носи този цвят, тези качества са силно желани, но са по-скоро липсващи. Но при по-продължително обграждане с този цвят, човек започва да ги придобива и използва. Понякога дори до такава степен, че вече отдавна е надвишил нуждите си, но просто толкова харесва привличащата енергия на червеното, че избира да го задържи в живота си. Но за да има човек нужда от това да бъде виждан като страстен и чувствен човек, то тогава явно не чувства, че може да го постигне, без да привлича насила погледите с яркото червено, което носи. Не се чувства достатъчно секси. Може би смята, че е повече интелектуално развит, затова се опитва да компенсира. За някои хора този цвят е много некомфортен и не биха го носили, защото се страхуват от сексуалността си, да не би да ги възприемат за повърхностни. Или пък се страхуват от това да са твърде страстни, което ги кара да се чувстват животински, агресивни и по някакъв начин “низши”. В позитивния смисъл обаче, носейки червени дрехи човек става доста по-деен, инициативен и целенасочен.

Оранжевото е комбинация от червено и жълто и се свързва с висока енергия, творчество, приключенски дух, ентусиазъм и креативност. Хората, които са привлечени от този цвят имат отчаяна нужда от удоволствие в живота и имат нужда да се изразяват свободно, творчески. Може да се чувстват студени и апатични често и да изпадат в твърде много мисли, които ги карат да се усещат недостойни за любов. Обратно, когато този цвят те отблъсква, това може да показва проблем с тази толкова интензивна енергия. Ако си човек, който асоциира позитивните емоции с нещо наивно и повърхностно, също е възможно да не харесваш оранжевия цвят, както и жълтия. Оранжевото изисква много оптимизъм и ако не го притежаваш, може да се случи точно обратното, да те изцеди допълнително и да те вкара в още по-голяма дупка, ако откажеш да го приемеш и присвоиш в живота си.

Жълтото (основен цвят) е с много сходна енергия, като тази на оранжевото, но понеже червеното като нюанс изцяло изчезва, елементът страст отпада и жълтото се превръща в най-чистото и детинско щастие и чистота. Може би и затова е цвят, който много трудно привлича хората, защото много рядко някой ще се радва да изглежда наивен и детски. Когато някой обожава да се облича в този цвят обаче, имайте предвид, че той е по-скоро обратното. Замислен, дълбок, хладен, мистичен, човек, който обича да влиза дълбоко. В негативен смисъл дори може да е надменен. Затова ще се опитва да си придаде по-игрив, по-слънчев вид, чрез начина, по който се облича. Той самия иска да вкара лекота в живота си и усеща, че такава му липсва.

Зеленото е комбинация от синьо и жълто, така че това е перфектният баланс между дух и ум. Зеленото е навсякъде в природата, то показва балансът и хармонията, която е заложена във всяко едно живо същество. Символизира релаксация, здраве и растеж. Когато човек обожава зеленият цвят и се стреми да се облича в него или да се обгражда със зелено в дома си, то той се опитва да стане по-хармоничен и да се откъсне от вродената си ексцентричност и его. Хората, които не харесват зеленият цвят често са твърде материалистични и не се вълнуват от това да бъдат духовно балансирани, често заради предразсъдъци или лични вярвания.

Синьото (основен цвят) съдържа ключовата дума “дух” в себе си. Всичко духовно произтича от този цвят, затова и човешкото око възприема небето и водата като сини, макар те да не са. Когато синият цвят (в различните му нюанси) е любимият цвят на някого, то той иска да се свърже с невидимият свят. Да развие интуицията си. Да започне да говори истината, и не субективната, земна истина, а истината за съществуването ни на тази планета. Той желае да познава вселенските закони, които ни управляват и да живее според тях, но по някакъв начин му е трудно, защото е все още твърде свързан с рутината на физическото си съществуване. Научното познание също му пречи, вместо да му помага, защото той трябва да изследва метафизичните закони, а да не се опитва да търси линейни доказателства за неща, които единствено могат да бъдат усетени на душевно ниво.

Лилавото е комбинация от синьо и червено и когато човек носи този цвят и го предпочита пред всички останали, то той се опитва да порасне. В неговите представи животът би трябвало да е щастие, хармония, смях, веселие, хубави моменти, светлина, но светът, в който живее го заставя да погледне в друга посока. Хората, които харесват лилаво са твърде силни интелектуалци и винаги е водят от собствените си разбирания за това кое-как, трябва да се случи, и тъй като това е опит за контрол, който не се нрави на вселената, те започват да се учат на смирение и проява на търпение и постоянство. Те търсят една по-особена дълбочина и това нерядко ги напряга. Когато човек не харесва лилав цвят, то той не иска да се занимава с по-дълбоките слоеве на несъзнаваното. Предпочита да подскача повърхностно от тема на тема, от разговор на разговор и когато нещата станат дълбоки, просто изчезва. Интегрирайки лилаво, човек се учи на мъдрост и вяра, че всичко винаги е за добро, независимо как изглежда или се усеща.

Комбинацията от всички тези цветове създава последните два цвята. В позитивните си прояви всички цветове заедно “раждат” бялото. Обратно, в негативното си проявление, формират черното.

Черните дрехи рядко показват суров, стегнат, сериозен, властен и твърд човек, макар, че с това сме свикнали да асоциираме този цвят. Точно обратното. Човек, който обича да носи черно има нужда от тези качества, защото се страхува, че ако не е това, някой ще му навреди. Компенсира с начина по който се облича или обзавежда дома си. Може да кажете, че черното показва класа и стил и винаги ще е “на мода” и това няма връзка със страха, но по този начин само затвърждавате теорията, че се интересувате силно от мнението на хората около вас. Това да бъдете възприети като човек с класа, да изглеждате badass и стилни, може да е нужда единствено на хора, които не вярват, че могат да излъчват класа и сила по розови терлици. Както привлекателността идва от самоувереността, така и класата идва от същото нещо. Черното е защитен цвят. Понеже предизвиква в околните асоциацията: сериозност, класа, мощ, мистериозност, стил, носейки черно, е по-малко вероятно някой по улицата да ви заговори или въобще да имате нежелани контакти. Хората ще се отдръпват инстинктивно (а някои дори и плашат) от енергията на този цвят, което би било именно нуждата на някой, който е мек, раним, тих и интровертен тип човек. Отчитам като проблем, че голяма част от населението на страната ни (и по света) предпочитат този цвят. Едната страна на това е, че е по-лесно се комбинира с други дрехи, но когато не е заради удобството, това показва недоверие и страх от живота. Дори и при полускъпоценните камъни, тези с черен цвят, са най-силни в свойството си да защитават този, който ги носи. Нормално е, разбира се, светът тепърва се пробужда и черното бавно ще започва да губи своите поддръжници, защото когато един ден хората възвърнат знанието си, страхът няма да бъде част от ежедневието ни, а с това и нуждата да се предпазим, също изчезва.

В другият край, бялото е точно обратното. Бяло могат да носят единствено уверени, силни и отворени към живота и света хора, които не се страхуват от нищо. Безстрашни, оптимистични и силно вярващи. Но както можете да видите, от това, което се вижда по улиците, хората рядко се чувстват комфортно изцяло в бяло и масово предпочитат тъмни цветове. Защото бялото кара човек да се чувства уязвим. Но ако си спокоен да носиш бяло и не те кара да изпитваш негативни емоции, то тогава със сигурност носиш силна енергия и увереност в себе си, както и непоклатима вяра. Светът за теб не е страшно място, защото си свързан с една по-висша истина, независимо дали го осъзнаваш или не. Също така, по-рядко ще видите бяло през студените сезони, отколкото през топлите. Именно защото човек е по-благоразположен, чувства живота си по-лек, когато времето е по-меко и тогава е по-склонен да носи този цвят. По-правило обаче, хората се насочват много рядко към бялото, защото е много труден за носене цвят. Цапа се, мачка се и се вижда много, има различни нюанси, избелява, потъмнява и прочее. Но най-трудно остава резонирането с този цвят на вътрешно ниво. Много малко хора на света могат да се чувстват истински комфортно, носейки бяло. Защото той предполага чистота, но мнозина го носят именно за да предадат този сигнал на другите, макар че вътрешно е по-вероятно да се боят, че всъщност са доста “черни” и така отново се появява вид компенсация.

Различните нюанси са различни примеси на основните цветове червено (тяло), жълто (ум) и синьо (дух), така че можете да си извлечете изводи и по този път. По същия начин може да асоциирате и хранителните си предпочитания (според цвета на любимият ви плод и тн.), както и какво влияние имат скъпоценните камъни.

Всичко е свързано и тялото знае най-добре, но за всеки случай, не е лошо човек да разбира освен на интуитивно, но и на съзнателно ниво, защо обича това, което обича и какво може да развие в себе си, ако избере нов път, защото навикът понякога спъва “гласът на тялото” и дори когато е време за промяна, ние не го чуваме.

Автор Ванеса Виденова/sh1zo.tumblr.com