Сподели

ЛУИЗ ХЕЙ : За мен БЛАГОДАРНОСТТА е МОЛИТВА, способна да трансформира напрежението и болестта в клетките

Един велик мислител някога е казал: „Ан­гелите кръжат над земята, търсейки лъчите на благодарността и призна­телността, които себеотрицателните сърца излъчват“.
Речникът „Webster” дефинира думата благодарност като чувство на признателност за стореното добро. „Благодарен“ означава да бъдеш „дарен с благо“. Благодар­ността означава да благодариш не един ден в годината, а всеки ден, всяка минута и с всеки дъх. Изразяването й в живота ни и спрямо другите разцъфва в съзнанието, че сме цялостни и завършени сами по себе си.

За мен благодарността винаги е била като безмълвна и неизречена молитва. Когато я изпращаме от дъното на душата си, тя е като крилат посланик, който преобразя­ва личните амбиции и молби за нуждите и желанията ни в трансцендентен поглед към жизнените цикли и модели.

Когато благодарността и признателността се превърнат в начин на живот, цялото изобилие – физическо, духовно и материално – съществува едновременно; на­шата лична сила се съединява със силите на вселената, за да излекува света, докато ние лекуваме себе си. Благодар­ността ни издига до висините на по-висшите вибраци­онни честоти, които трансформират напрежението и болестта в клетките.

Когато изразяваме благодарност с всеки дъх, ние се превръщаме в симфония от състрадание, любов и разби­ране, а границите на отделеността вътре в нас се разтварят в съзнание за Единението с всичко.

Дори и в най-мрачните житейски моменти можем да се отворим с благоговение и благодарност, знаейки, че кризата дава живот на нови възможности. С радостта на приемането и признателността житейските съби­тия протичат като стабилен, нежен поток на съзнание­то и превръщат препятствията в трамплини.

Благодарността е нашият дар за висшата сила. Тя е вяра, че съществува нещо по-висше от нас, което ни нап­равлява, поддържа и закриля. Практикуването на благо­дарността е дар, създаващ резониращо поле, което обединява и укрепва виждането ни за лична и глобална тран­сформация.

Как практикуваме благодарност? Можете да практи­кувате благодарност всеки ден с всяка дума, всяка мисъл и всеки жест. Независимо от всичките си нужди и желания, задайте си въпроса за какво можете да бъдете благодар­ни сега.

Потърсете неща, които предизвикват благодар­ност в живота ви, дори първоначално да ви се струват незначителни. Скоро автоматично ще се изпълните с жизненост и радост.

Изразявайте благодарността си -не веднъж годишно, а всеки ден. Направете списък на не­щата, за които сте благодарни, и наблюдавайте как той расте. Съсредоточете се върху изобилието, което в мо­мента съществува в живота ви, вместо върху липсата.

Представете си живота си преизпълнен и цялостен и задръжте тази картина. Утвърдете я. Осъзнайте я. Бъ­дете тази картина. Няма към какво да се стремите из­вън себе си. Вие сте вселената, доволна от собственото си съвършенство. Както казва Шекспир: Приеми нагла­сата и ще бъде твое, макар все още да го нямаш“.

Можете да практикувате благодарност по всяко вре­ме и навсякъде. За да го направите, просто си дайте сметка за своето дишане. Вдишайте и си представете как универсалното съзнание навлиза във вас от всички по­соки едновременно Към центъра на Същността ви. Задръжте леко дъх и си позволете да се насладите на усещане­то за пълнота и цялостност. Издишайте и разпрострете вътрешната си пълнота, радост и изобилие към всички в живота ви и в света.

Ето още няколко съвета, които през годините са ми помагали да култивирам дух на благодарност:

  • Виждайте всички хора в светлината на универсалната любов, докато работите или вървите край тях.
  • Нека думите ви лекуват вместо да нараняват. Прощавайте първи и правете първата стъпка.
  • Отнасяйте се към всеки човек в живота си с любов и благодарност (особено към онези, с които сте имали или имате трудности).
  • Въдете спонтанен канал за безусловната любов, където и да сте, с когото и да сте.
    Въплъщавайте покоя, който искате да виждате в света.

За мен благодарността е нагласа на ума и на сърцето, която започва отвътре и преминава през цялата ми душа. Тя не оставя никоя част от същността ми недокосната, обхваща всичко, което съм, и настоява за най-висшето и най-доброто, към което мога да се стремя и което мога да си представя. За мен благодарността е състояние, а не нещо, което се прави. Тя е непресекваща любов към Твореца и към всички живи създания.

~ „Благодарността начин на живот ~ Луиз Хей и приятели“