Сподели

Законът за ЕМОЦИОНАЛНИЯ ИЗБОР

Законът за емоционалният избор открито се противопоставя на традиционните съвети и на психотерапията; той твърди, че не е необходимо да разберем произхода на негативните си мисловни модели или на тяхната обусловеност в най-ранното ни детство. Законът за емоционалният избор твърди, че можем да обърнем нещастния си живот в щастлив не само чрез ровене из минали събития

Законът за емоционалният избор ни учи да признаваме чувствата си, но така също и да не се поддаваме на въздействието на отрицателните емоции. Законът за емоционалният избор изисква да изпитваме цялата гама от емоции, които съпровождат нашия живот. Но да не забравяме, че емоциите въздействат върху физическото ни здраве, т.е. от правото на свободен избор следва, че ние избираме какви емоции да изживяваме; от това какви емоции изживяваме, зависи нашето здраве…

Законът за единното цяло учи, че тялото, умът (който поражда емоциите) и духът действат заедно, съвместно, като екип. Затова всяка мисъл, дума и реакция се отразяват върху общото ни здраве и благополучие. Т.е. всяка емоция въздейства не само на емоционално, но и на физическо, и на духовно ниво.

Фактът си е факт. Пред него и боговете мълчат, според гръцката митология. Но как ще коментираме фактът, какво ще бъде емоционалното ни отношение към него, зависи единствено от нас. Ако направим само една единствена промяна в начина, по който възприемаме дадена ситуация, ще се окаже, че сме сменили не само емоционалния си светоглед, но сме въздействали върху физиологичното и духовното си състояние. Законът за емоционалния избор притежава огромна сила. Защото Законът за емоционалният избор е част от всички 22 неоспорими закона за Съвършеното здраве, а те действат като съвкупност; т.е. както мисълта определя емоциите и въздейства върху тялото и духа, така тялото и духът въздействат на емоциите. Различното поведение води до различни мисли, а те от своя страна водят до различни резултати. Тялото влияе на ума, а той – на духа. Всяка предлагана граница между тези елементи на цялото подлежи на оспорване. Те работят като единно цяло. Ние ги контролираме. И точно в това се състои Законът за емоционалния избор: ние можем да избираме, за да проявим необходимата активност.
Законът за емоционалния избор не предполага, че никога не трябва да изпитваме гняв, враждебност или друга негативна емоция. Той не препоръчва винаги да сме спокойни и дори – безпристрастни, или да приемаме всичко. Законът ни учи да не превръщаме негативни емоции в хронични състояния, които водят до т.нар. токсичен стрес (стресорни увреждания). Същността му е в поемането на лична отговорност за собствените ни настроения. Кратка разходка, хубава музика, смешен филм – това не е бягство от проблема; това означава да дадем почивка на самите себе си; да не се оставим да ни завладеят емоции, които не само няма да решат проблема, а ще ни осигурят язва, високо кръвно или инфаркт.

Законът за емоционалния избор е предизвикателство към самите нас. Вместо да се отдаваме на негативна емоция, можем да излезем и да походим. Тялото ще се притече на помощ на емоциите и ще помогне натрупаната обида, гняв или напрежение да се излеят по здравословен начин. Вместо да се вторачваме върху собствените си проблеми, от задънената улица, в която сме се озовали, може би е по-добре да помогнем на някого да се справи със собствените си проблеми. Вместо да наливаме масло в огъня на ненавистта в отношенията, може би по-добре (а и по-здравословно) е да простим. С други думи: вместо да се предаваме и да се отпуснем в липсата на енергия; вместо да се откажем от действие или пък да търсим отмъщение, може би е време да направим нещо по-различно от досегашните си навици, по силата на които реагираме стереотипно, по навик.

Дори хроничният страх и осакатяващото безпокойство могат да бъдат повлияни от Закона за емоционалния избор. Страховете, които парализират, обикновено са силно преувеличени или се основават на фалшиви доказателства. Ние им придаваме сила, като приемаме, че изходът ще е най-ужасният. Ние отказваме да се противопоставим на собствените си страхове. Колкото повече бягаме от страха, толкова повече той ни завладява. Срещни се със страха. Погледни го в очите. Опознай го. Страшна е неизвестността и бягайки от страха, ние не си даваме възможност да опознаем това, от което се страхуваме. Познатото вече не е толкова страшно. То е познато. Колкото повече избирате да се срещнете със страха, толкова повече победи ще печелите; толкова повече ще се увеличава доверието ви във самите себе си. Последователното прилагане на Закона за емоционалния избор изгражда вътрешна сила, която е непоколебима. Това е себеуважение от най-добро и най-висше естество. Чрез него измерваме себе си и безграничния си потенциал.

Из „22 неоспорими закона на съвършеното здраве“ от Грег Андерсън