На Изток още през 7 век китайският лекар Сун Съйямо е определил най-популярната формула за здраве и дълголетие:
♦ Не слушай нищо, което те дразни, не говори празни приказки, не прави излишни движения, не задържай в главата си суетни мисли.
♦ Животът ни се дава за радост и затова няма нужда да се напрягаме, тревожим и преуморяваме поради нещо, което не си струва. – твърди Сун Съйямо.
♦ Но това не означава, че трябва да се предаваме на напразното веселие и бездействие – ако седиш дълго, ще си навредиш на тялото, ако лежиш дълго, ще навредиш на дишането, ако стоиш дълго, ще навредиш на костите, ако ходиш дълго, ще навредиш на мускулите. – казвали древните китайци.
♦ Мъдър е този, който знае кога да спре. Това означава, че мъдрият знае цената на паузата и покоя, нали паузата създава ритъма, а от покоя произлиза всяко движение.
Неговите последователи са доразвили теорията на своя предшественик до 15 основни правила за добро здраве и дълъг живот:
♦ Лицето трябва по-често да се масажира.
♦ Косата трябва по-често да се разресва.
♦ Очите трябва постоянно да се движат.
♦ Ушите трябва постоянно да бъдат нащрек.
♦ Горните и долните зъби трябва постоянно да се докосват.
♦ Устата трябва винаги да бъде прикрита.
♦ В устата винаги трябва да има слюнка.
♦ Дишането трябва да бъде леко.
♦ Сърцето трябва да бъде винаги спокойно.
♦ Съзнанието трябва да бъде винаги отворено.
♦ Гърбът винаги трябва да бъде изправен.
♦ Коремът трябва по-често да се гали.
♦ Гърдите винаги трябва да бъдат свободни.
♦ Речта не трябва да бъде многословна.
♦ Кожата трябва да бъде леко овлажнена.
Хуан Тинцзян, учен от 9 век, дава следните съвети:
♦ След като сте изпили чаша чай и сте се нахранили до насита, можете да си починете.
♦ След като сте се уморили от дневните грижи, можете да си починете.
♦ След като сте изживели живота си без да се поддавате на стиснатост и завист, можете да си отдъхнете.
Още от дълбока древност учителите на Китай са говорили за съответствието между сезоните и етапите в човешкия живот.
♦ Детството е „пролетта на живота”. Децата са много подвижни, жадно опознават света и не са склонни към самоанализ. Това е време на активните действия и веселите игри, време на растеж и бързи промени.
♦ Младостта е „лятото на живота”. Време за постигане на физическа и нравствена зрялост. В този период на човека са свойствени ясен ум, физическо здраве, но най-главното – в него се пробужда нравственото начало, потребността от осъзнаване.
♦ Зрелостта е „есента на живота”, когато събираме плодовете на жизнения си труд без значение праведни или не. Добродетелите на зрелите години са цялостност на душата, издържаност на характера, сливане на думите с делата. Човекът става източник на хармония и покой.
♦ Старостта е „зимата на живота”. Това е сезонът на съсредоточеността и покоя. Добродетелите на стария са пазене на собствените сили и наставление на младите, единство на ума и чувствата.
източник spiralata.net
