Има много примери, които доказват, че човек може да живее много дълго. Изучавайки ги, можем да видим какви физически и психически качества са имали хората, кои класи на обществото и при какви обстоятелства са живели най-дълго, съобщава в своето изследване немският лекар Кристоф Вилхелм фон Хуфеланд.
Кристоф Хюфеланд оставя много творби, посветени на укрепването на здравето и начините за запазване на силите до дълбока старост. Но никое от произведенията му не му донася толкова слава, колкото „Изкуството да се удължи човешкият живот“. Произведението се появява за първи път в Берлин през 1796 г. И въпреки че този труд е на повече от два века, някои учени и лекари го наричат съвременно ръководство за удължаване на живота.
Тези, които успяват да доживеят до повече от сто години
В началото на творбата си Кристоф Хуфеланд дава примери за онези хора, които са успели да доживеят до повече от сто години. Научава за тях от служебни документи и вестници.
И така в английския вестник на Шубарт се разказва за старец на име Нобс, който живеел в град в Кент. Всеки ден по едно и също време Нобс се разхождал до върха на хълма. По време на разходката си той прави поне 45 хиляди крачки.
Нобс никога не се въздържал да излезе на разходка. При силен дъжд или сняг той отварял вратите на двете си стаи и се разхождал из къщата в обичайния час. Той вървял напред-назад по стаите, докато преброи необходимия брой крачки.
„Младежите се смееха на този странен старец. Междувременно неговият навик удължи живота му до 112 години. Той винаги беше доволен от себе си и беше известен като утешител на нещастните. Нобс се опитвал да предаде своето веселие на другите и не спестявал нищо, за да постигне целта си, пише Хуфеланд в произведението си.
Друга вестникарска статия съобщава, че Брюгел, 104-годишен дърводелец, наскоро е починал. Работил до смъртта си, а през последните години обичал повече да преде. Един ден, когато Бругел седял пред въртящото се колело, дъщеря му внезапно забелязала, че то е спряло да работи. Тя се качила при баща си и видяла, че е мъртъв.
През 1782 г. умира 115-годишният търговец Табаржински. През целия си живот той не знаел какво е това болест. Последните си дни прекарал в дома на сина си. На 113-годишна възраст търговецът се разболява от тежка нервна треска. Не искал и да чува нищо за лекари, оправил се сам. Но след това загубил слуха и зрението си.
Близо до Санкт Петербург живеела селянка Мария Виламо, родена през 1692 г. Цял живот се хранила с ръжен хляб и квас. Чак когато навършила 103, тя започнала да се придвижва, придружавана от своите деца, внуци и правнуци, които били около 70. На стари години Мария запазила ясно зрение и паметта й не й изневерила до последните й дни.
Изводите на Хуфеланад за причините за дълголетието
В своята книга Кристоф Хуфеланд дава десетки подобни примери. От тях става ясно, че дълголетници има в различни страни, на различни континенти.
„Човек може да доживее до дълбока старост както в тропическите, така и в полярните страни“, заключава Кристоф Хуфеланд.
Лекарят споделя своите изводи за това какво влияе на дълголетието ни.
Първо, има повече столетници във високите места, отколкото в ниско разположените райони. Но все пак твърде високите места (например екстремната надморска височина на ледниците) са вредни, казва Хуфеланд. Въздухът тук е твърде свеж и разреден – бързо източва жизнената енергия. Освен това температурата на такива места е много променлива (топлината твърде бързо отстъпва място на студа) и това е вредно за живота. На такива места, според Хуфеланд, хората могат да живеят достатъчно дълго, но тук никога няма да видите примери за дълбока старост.
Второ, продължителността на човешкия живот в студените страни е по-висока, отколкото в топлите. В горещ климат жизнената енергия на човека се изчерпва по-бързо, докато студеният климат забавя вътрешното изтощение. Тук обаче е необходима златната среда, тъй като прекомерният студ (например в Гренландия) съкращава човешкия живот, отбеляза Хуфеланд.
Трето, прекомерната сухота и прекомерната влажност възпрепятстват дългия живот. Въздухът, леко наситен с влага, отнема по-малко влага от тялото и следователно не изчерпва живота толкова бързо. Прекалено сухият въздух изсушава нишките по-бързо и ускорява настъпването на старостта. Доказателство за това са жителите на островите и полуостровите, които винаги са били люлката на дълбоката старост.
Четвърто, не е за пренебрегване и факта, че всички хора, живели сто или повече години, са били женени, понякога повече от веднъж. Не е имало нито един ерген, доживял до сто години. Тази забележка важи еднакво както за жените, така и за мъжете.
Шесто, По-дълго живеят тези хора, които прекарват първата половина от живота си активно, а втората – спокойно и монотонно. Няма нито един мързелив човек, който да се отличавал с преклонна възраст.
Седмо, Не живее дълго този, който яде много вкусна храна, пие много вино и яде много месо. Хората, които са живели много, още от младостта си са се хранили предимно с растителна храна и дори изобщо не са яли месо.
Осмо, дълголетието се насърчава от селския живот и живота в малките градове, докато животът в големите градове е в ущърб на това. Като доказателство Хуфеланд цитира следните цифри: всяка година в големите градове умира един от 30 души, докато в селата умира един от 50 души.
Хуфеланд смятал, че лоялността към природата и нейните закони е най-важното условие за дълголетие. Лекарят бил убеден, че трудолюбивият, прост човек, който живее на открито, обикновено достига дълбока старост. Но щом се отклони от природата и се отдаде на изисканостите и удоволствията на лукса, животът му значително ще се съкрати. Във всичко останало, за постигане на дълголетие, трябва да се придържате само към умереността.
Изводът от гореспоменатите фактори е, че : климат, характер, телосложение, професия, ум, начин на живот и т.н. – всичко това в умерена степен съставлява тайната на дълголетието. Всички крайности, големи и малки, съкращават живота, твърди Хуфеланд.
Вилхелм фон Хуфеланд ( 1762- 1836) е известен германски лекар, специалист по социална хигиена и педагог. Изповядва теорията за витализма ( при която процесите в организма се обясняват с жизнената сила, която се намира в него ).
Хуфеланд поддържа теорията за нежно лечение, използване повече на лечебната сила в природата, прилагане на диететика и физикална терапия.
