Знайте какво да правите, когато нещата са наистина зле.
Разбира се, има моменти, когато нещата наистина са зле. И никакво положително мислене не може да промени това. Просто нещата стоят по този начин. Не можете да прикриете този факт, не можете да се преструвате, не можете да го превърнете в нещо различно от онова, което е.
Какво да правим, какво да правим…?
Първо, не се съпротивлявайте на случващо то се. Онова, на което се съпротивлявате, упорства. Сигурно ще ви прозвучи странно, но… благословете го. Благословете всички хора и събития, които ви разочароват, които ви разстройват и които ви нападат отдалеч като многобройни стрели. Приемете и получете енергията, защото едва тогава ще можете да се излекувате. Не можете да излекувате онова, което не владеете. Винаги помнете този факт. Не можете да излекувате онова, което не владеете. Затова трябва да овладеете преживяванията си, да ги приемете, да се отнесете към тях с любящо внимание, да ги благословите и да ги изпратите по пътя им.
Второ, помнете, че външните условия никога не могат да променят вътрешните условия. Така че колкото и да се влоши положението, вашата дълбока същност (сърцето, душата и съзнанието ви) не може да бъде засегната от външните обстоятелства по никакъв начин, освен ако вие не решите обратното. Вие все още владеете преживяванията си. Това не е някакъв измислен и напълно непостижим идеал, а е нещо, което мнозина са доказали, че е по силите на всеки човек. Списъкът на хора, преживели огромни трудности в живота си, но въпреки това запазили спокойно, неагресивно и необвиняващо отношение, е легендарен и е твърде дълъг, за да го отпечатваме тук. Това са нормални хора, обикновени хора като вас и мен. Те съхраняват равновесието си в мигове на физическа болка, емоционално нараняване, поражение в личен и професионален план и при много други обстоятелства.
Личният ми опит (една година о т живота си съм прекарал на улицата като клошар, ко гато попаднах в една о т пукнатините на системата за социално осигуряване и буквално останах без пукната пара) ме научи, че светът е дружелюбно място, че Бог винаги е на моя страна и че аз никога не съм сам в изпитанията и тревогите в живота си. Възприех много философска нагласа за живота. Казвам си, че всичко се случва за най-висшето благо и вярвам в това.
Отправям две молитви, които много обичам.
Първата е: Мили Боже, благодаря ти днес 3а всичко в света и живота ми. Сърцето ми е спокойно, Защото знам, че ще видя как болката се превръща в радост, мъката – в доволство и дори смъртта – във вечен живот.
Втората е: Боже, благодаря ти, задето ми помогна да проумея, че този проблем вече е бил решен 3а мен.
Може да ви се стори, че съм човек, който винаги запазва хладнокръвие, но ви уверявам, че не е така. Знам обаче, че съм поел на пътешес твие, което в крайна сметка няма нищо общо с тялото ми, а е изцяло свързано с душата ми. Затова продължавам да вървя към Дома и съзнавам, че всяка стъпка по пътя ме води към окончателното, върховно и прекрасно сливане с Бога, където има безкраен мир, радост и любов. Твърдя, че Бог е с вас дори до края на времето. И когато изпитате вездесъщата любов на Бога във вас и към вас, ще станете по-щастливи, отколкото някога сте били.
