Пробудените хора често са сами, защото не могат да се впишат в нисковибрационната илюзорна и матрична реалност, която ги натоварва енергийно излишно. Те не могат, не желаят и не поддържат нисковибрационни приятелства и връзки, защото чрез вибрацията, която излъчват не се свързват с почти никого на енергийно-честотно ниво. Домът за тях е магично кътче – светилище, в което се зареждат след подобни изтощаващи, изпразнени откъм съдържание срещи. Те могат и искат да се свързват дълбоко – да се преплетат Вселенски дълбоко с някого, да горят, да изпращат и получават благодатна енергия и послания.
Такива хора не могат и не искат да се преструват, и да поддържат посредствени разговори за материалния свят, за модата, времето, бизнеса, политиката, епидемиите или телевизията.
Те говорят за звезди, планети, вселени, енергии, измерения, Сътворяване на реалности, за духовност, телепатични връзки, Безусловност и Любов.
⠀
Ето защо един „различен“, „странен“ и пробуден човек е сам. Защото Духът го учи как на първо място да поставя Себе си, без да очаква външно одобрение. Да погледне навътре в Себе си и да прогледне навън през очите, на които е проводник. Да се взре и притихне в Себе си. Да остане насаме със Себе си, да прегърне и заобича сенките си. Болките си.
Да се престраши, да се гмурне и потопи дълбоко в Себе си. Да се слее със Себе си. Да се научи да изплува от Себе си. Да се обвърже първо със Себе си. Да дава първо на Себе си. Да се погрижи първо за Себе си.
Да приеме Себе си. Да не се страхува, да не отбягва и да не бяга от Себе си.
⠀
Такъв човек не се страхува от самотата и дори Съзнателно я избира, за да се Излекува. Той знае, че след като го направи, ще му бъдат изпратени правилните хора, с които да се свърже. Такъв човек винаги споделя частица и продължение от Себе си в кръг с други хора, които, макар и далечени, се чувстват близки в афинитета на вибрационните си честоти.
Такъв човек обаче, задължително първо трябва да подчини егото си и да укроти етикирането, отхвърлянето, неразбирането, изпитаниято, страданията, лъжите, гнева и фалша по пътя си, преди да се срещне със Себе си. Но когато това се случи, когато избере Пътя на Безусловната Любов, Истината и Светлината, когато се срещне със Себе си, той празнува истинската си Свобода, защото вече знае, че е част от нещо Божествено, нещо Велико, нещо Голямо, нещо Вечно. Знае, че срещата със Себе си (същността) е срещата и сливането с Бога, с целия Безграничен Потенциал и спира да се страхува и подчинява, на каквото и да е, извън себе си.
