♦ Това, което търсиш, търси теб.
♦ Роден си с крила, защо предпочиташ да пропълзиш през живота?
♦ Ако чашата ни е малка, нямаме право да обвиняваме морето.
♦ Когато правиш нещата от душа, чувстваш една река да тече през теб, една радост.
♦ Не тъжи. Всичко, което си изгубил, се връща при теб под друга форма.
♦ Там, където има руини, има и надежда за съкровище.
♦ Тишината е езикът на Бога, всичко останало е лош превод.
♦ Всичко във вселената се намира вътре в теб. Искай от себе си.
♦ Преди книгите да се опитаме да прочетем себе си.
♦ Зърната зоб, които слагаш в капана, не са проява на щедрост.
♦ Душичке моя, каквото се отнасяше до вчерашния ден, си отиде с него. Днес трябва да се каже нещо ново.
♦ Ако искаш винаги да светиш като ден, тогава изгори онази своя част, която прилича на нощ.
♦ Ако душата ти не е радостна, когато очите ти са отворени, знай, че е затворено окото в сърцето ти. Отвори го.
♦ За да може един човек да стигне до дома си, то той трябва да напусне много временни обиталища.
♦ Човек, който говори не това, което чувства, се смята за ням, дори и да има сто езика.
♦ Причината за всяка грижа е някакво лошо действие. Лошотията се дължи на твоите действия, а не на съдбата ти.
♦ Знай, че делото, произлязло от твоята душа и тяло, се хваща за полата ти като твое дете.
♦ Който има по-голяма амбиция, той понася и по-тежка рана.
♦ Красавецо, недей да удряш по огледалото, когато видиш в него собствения си грозен нрав.
♦ Един камък не може да се раззелени, дори да стане свидетел на хиляда пролети.
Ако птичка, чиито крила още не са се развили, се опита да лети, ще се превърне в залък за всяка кръвожадна котка.
♦ Допитай се до самолюбието си относно делото, което смяташ да извършиш, и каквото те посъветва, ти направи обратното.
♦ Лъкът се зарежда само с прави стрели, а лъкът на самолюбието ти, напротив, има криви стрели.
♦ Когато себичността дойде, Бог си отива.
♦ Малките герои побеждават своите врагове. Големите герои побеждават себе си.
♦ Много от грешките, които виждаш у другите, са собствените ти грешки, отразени обратно към теб. В действителност, ти жигосваш и обвиняваш себе си.
♦ Търси лекарството за болестта в привичките на болния.
♦ Видяхме толкова хора без дрехи на гърба си. Видяхме толкова дрехи без хора вътре в тях.
♦ Онзи, който търси нещо, ако ще да действа бавно, ако иска да е бърз, в края на краищата ще открие търсеното… Макар да си болен, немощен или заспал, върви право към онова, което търсиш, пожелай го.
♦ Потрудете се за всяко свое желание, работете, защото е нужно да положите страдание за него.
♦ Щом човек е доволен, значи е зарадвал някого, ако е разтревожен, значи е натъжил някого.
♦ Ако търсиш подслон за душата, значи си душа; ако дириш парче хляб, си хляб; ако търсиш капка вода, си вода; ако си по дирите на жестокостта, си тиранин;ако дириш любов, си влюбен. Ти си онова, което жадува душата ти.
♦ Бъди силен, без да проявяваш насилие, бъди мек, без да показваш слабост.
Повечето хора са канибали, не се подлъгвай по техните поздрави.
Човек не може да вижда всичко; нещата, които обичаш, те карат да ослепееш и оглушееш.
♦ Една свещ не губи нищо от светлината си, ако запали друга свещ.
♦ Светът е планина и нашите действия са викове, които ехото връща към нас.
Животът поставя пред нас различни видове храна, за да се види какви животни сме.
♦ Бъди нащрек! Спри да изричаш „утре“. Много „утре“ са идвали и са отминавали. Ако не внимаваш, времето за сеене ще изтече.
♦ Дори да нямаш нечий недостатък, може би по-късно в живота си ще развиеш този недостатък. Помисли върху това!
♦ Един знаещ човек е знаещ поради любовта в сърцето си, а не заради бялата си брада.
♦ Не ще спечелиш сърцето на Възлюбления, ако не пожертваш главата си.
♦ Какво е любовта? Не ще научиш никога, докато не изгубиш себе си във Възлюбения.
Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Руми (1207- 1273) е персийски поет и суфистки мистик.
Роден е през 1207 г. в град Балх, днешен Афганистан, тогава Източна Персия. Баща му е известен за времето си учен и мистик и преподава на сина си всички натрупани от него знания. Заради нашествията на Чингиз хан, семейството напуска родния град и се отправя на дълго пътешествие през Багдад, Мека, Медина и Дамаск. Навсякъде бащата е посрещан и акламиран от свои последователи. След 10-годишно странстване семейството се установява в днешна Анадола, наричана тогава Рум, оттук и името „Руми“, с което по-късно синът Джалал ад-Дин Мохамед Балх ще стане известен не само в мюсюлманския свят. Установяват се в Кония, където бащата създава медресе – мюсюлманско духовно училище. Градът тогава е един от големите духовни центрове на мюсюлманството, а не само столица на селджукските турци. Едва навършил 18 години Руми се жени по настояване на баща си и година по-късно има син. На 40 години достига върха на живота си и има всичко – пари, голям дом, богатство и слава. Заради авторитета си Руми е наречен Мевляна – водач, господар на своите ученици. Той преподава философия, религия и право, пише стихове.
