Нито в една област, освен в умствената, човек не е създател на своята съдба. Поради подвижността и бързината на умствените вибрации мислителят, който съзнателно твори своя вътрешен живот, може да работи с такава точност и сигурност, с каквато архитектът строи сграда по предварително начертан план. Всяка нова мисъл се вгражда в зданието и нито една не пропада. Еднаквите мисли, които се повтарят в продължение на няколко живота, определят човешкия характер — т.е. вродените мисли и способности не са нищо друго, освен резултат от умствена работа в миналото.
Ако някой иска да провери действието на мисълта върху характера, може да направи малък експеримент. Да избере най-големия си недостатък, например нетърпението, и ежедневно да изследва противоположното му качество — търпението. Необходимо е да го изучи от всички страни, да поставя себе си в разнообразни ситуации, предизвикани от него — и мислено да се заставя да пази пълно самообладание. Да се прави всеки ден без прекъсване. Скоро експериментиращият ще забележи, че мисли за търпението постоянно, без да си го поставя като цел. Което означава, че концепцията е заложена. Ако това продължава постоянно, ще дойде момент, когато търпението ще се превърне в част от характера му. Същото се отнася и за други черти от характера — те се променят, ако искате да го направите. Щом работите сериозно и упорито, ще се промените към по-добро, а, както е известно, характерът е най-важното условие за постигане на щастие.
Даже смъртта не прекъсва мисловната дейност. Напротив, когато се освободи от оковите на физическото тяло, човек започва да претворява целия донесен от земния си живот опит; и обратно, когато се завърне на Земята, ще занесе там мислите, които по време на задгробния му живот са се превърнали във влечения и способности. В съответствие с тях ще се оформят и носителите на вътрешния живот — мозъкът и нервната система. “Човекът е създание на мисълта — за каквото си мисли в този живот, такъв ще бъде в следващия”, се казва в древните ръкописи.
По този начин се запазва безсмъртното съдържание на човешката душа. Ние напразно оплакваме изчезналите цивилизации и погубените гении на човечеството. Нищо не изчезва. Дейността на душата, без да губи нищо от придобития опит, се възобновява точно от онази граница, която е била достигната в предишното въплъщение.
Стремежите, създадени тогава, се преобразуват в способности; повтарящите се мисли — в наклонности; волевите импулси — в дейност. Всевъзможните изпитания се претворяват в мъдрост, а страданията на душата — в съвест. Нереализираните възможности също се проявяват, но в друга форма.
Разпространеното убеждение, че средата формира умствената настройка, произтича от непознаване на истината за нашия вътрешен живот. Не средата конструира човешкия ум, а самият човек, който съгласно кармичния закон се устремява към съответстваща на миналото му среда. Доказателство за това са хората, които от ранно детство рязко се различават от средата си; те нямат нищо общо с околната действителност и, ако притежават силна воля, променят посоката на своята Карма и преминават в друга, по-подходяща среда. Преди това са се оказали в неподходяща такава заради минали грехове. Да си спомним великия Ломоносов. Роден в семейство на неграмотни рибари, със силна воля се изтръгнал от средата си и се оказал сред най-видните учени на своето време.
Такъв е законът: сами създаваме своя ум. Ако го построим добре — ползваме се от предимствата му, ако не — носим отговорност за неговите недостатъци.
Но това не е всичко. Последиците от мисълта се отразяват не само върху нейния творец. Няма нищо по-отговорно от човешката мисъл, защото тя е силата, която най-бързо се предава на други хора. Зародена в един ум, поради бързината и лекотата на вибрациите си, които са по-бързи от светлината и електричеството, тя лесно се предава на околните. Т.е. изплитат се нишки, които водят хората към добро или зло, определят бъдещите роднини, приятели и врагове. Затова понякога сме обичани без видима причина или сякаш незаслужено ни мразят. Законът се свежда до следното: нашите мисли въздействат върху самите нас, като създават умствения и нравствения ни характер. А когато влияят на другите хора, образуват кармичните нишки, с които ще бъдат свързани в следващото въплъщение.
Автор : академик Виктор Востоков , из „Тайните на тибетските лечители“
