„Раковото заболяване е огледало на нашето време и на колективното ни схващане за света. В себе си изживяваме като рак само онова, което вършим по същия начин в живота.” Това споделят в своята книга „Болестта като път” немските психотерапевти Торвалд Детлефсен и Рюдигер Далке. Техният труд разглежда симптомите като знак, че нещо ни липсва (а не че нещо ни има) и като физически израз на психически конфликти. И още – разкрива лечебната сила на различните заболявания и сочи пътя към дълбокото им осмисляне. Споделяме откъс от книгата „Болестта като път”.
Рак
Раковата клетка вярва в отделеното от нея „външно“, както хората вярват във външното. Тази вяра е смъртоносна. Лекът се нарича любов. Любовта лекува, защото отваря границите и допуска другиго да влезе вътре, да стане едно. Който обича, не поставя своя аз на първо място, а изживява една по-пълна цялостност. Който обича, чувства любимия точно така, като че ли е самият той. Това важи не само за човешката раса. Който обича едно животно, не е възможно да гледа на него – по чисто икономически съображения – само като на доставчик на храна. Тук имаме предвид не някаква сантиментална псевдолюбов, а онова състояние на съзнанието, което наистина усеща нещо в общността на всичко съществуващо. Не и онова често срещано поведение, при което човек се опитва да компенсира неосъзнатото си чувство за вина предизвикано от собствените потиснати агресии, чрез „добри дела“ или пресилена „любов към животните“. Ракът не проявява изживяна любов, ракът е перверзна любов:
Любовта преодолява всички граници и пречки.
В любовта противоположностите се съединяват и сливат.
Любовта е единение с всичко, тя се разпростира върху всичко и не се спира пред нищо.
Любовта не се страхува дори от смъртта, защото любовта е живот.
Който не изживява тази любов в съзнанието, грози го опасност любовта му да затъне в телесността и там да търси осъществяване на своите закони като рак:
Раковата клетка също преодолява всички граници и пречки. Ракът неутрализира индивидуалността на органите.
Ракът също се разпростира върху всичко и не се спира пред нищо (образуване на метастази).
Раковата клетка не се страхува от смъртта.
Ракът е любов на погрешна плоскост. Съвършенство и единение е възможно да се осъществява само в съзнанието, но не и вътре в материята, тъй като материята е сянката на съзнанието. Вътре в преходния свят на формите човек не може да извърши това, което принадлежи към плоскостта на непреходното. Въпреки всички усилия на онези, които искат да направят света съвършен, никога няма да има здрав свят без конфликти и проблеми, без търкания и сблъсъци. Никога няма да има здрав човек без болест и смърт, никога няма да има всеобхватна любов, понеже светът на формите живее от границите. Все пак, всички цели могат да се осъществяват – от всеки и по всяко време – стига той да прозре зад формите и по този начин да освободи своето съзнание. В полярния свят любовта води до вкопчване, а в единството – до преливане.
Ракът е симптомът на криворазбраната любов. Ракът се стряска само пред истинската любов. Символ на истинската любов е сърцето. Сърцето е единственият орган, който не може да бъде поразен от рака.
източник : http://salvestrol.bg
