Сподели

ОШО : Да се разведеш с нещастието – това е велика смелост!

Има много неща, които трябва да се разберат – иначе е много трудно да се излезе от коловоза на нещастието. Първото нещо – че никой не те държи там; ти си този, който е решил да остане в този затвор на нещастието. Никой никого не задържа. Този, който е готов да излезе от затвора, може да излезе още в този момент. Никой друг не е отговорен за това. Ако човек е нещастен, той си е отговорен, но нещастният човек никога не приема отговорността – това е неговият начин да си остане нещастен. Той казва: „Някой друг ме прави нещастен.“

Естествено, ако някой друг те прави нещастен, какво можеш да направиш? Ако ти сам се правиш нещастен, може нещо да се направи… може веднага да се направи нещо. Тогава това да бъдеш или да не бъдеш нещастен е в ръцете ти. И така, хората продължават да прехвърлят отговорността – понякога върху съпругата, понякога върху съпруга, друг път върху семейството, или върху възпитанието, върху детството, върху майката, върху бащата… често пъти върху обществото, историята, съдбата, Бога, но никога не спират да прехвърлят. Имената са различни, но трикът е един и същи.

Човек става наистина човек тогава, когато приеме пълната отговорност – че той е отговорен за това, което представлява. Това е първата смелост, най-голямата смелост. Много е трудно да се приеме, защото умът непрестанно казва: „Щом ти си отговорен за това, защо го създаваш?“ За да избегнем този въпрос, ние казваме, че някой друг е отговорен: „Какво мога да направя? Безпомощен съм… Аз съм жертва! Подхвърлян съм насам-натам от сили, по-големи от мен, и не мога да направя нищо. Тъй че най-многото, което мога да направя, е да плача за това, че съм нещастен, и плачейки, да ставам още по-нещастен.“ А всичко се увеличава – когато го практикуваш, то се увеличава. Тогава отиваш все по-дълбоко и по-дълбоко… потъваш все по-дълбоко и по-дълбоко.

Никой, никаква външна сила, не ти причинява каквото и да било. Това си ти и само ти. Това е цялата философия на кармата – че това са само твоите действия; „карма“ означава действие. Ти си го направил и ти можеш да го премахнеш. И няма нужда да чакаш, да отлагаш. Няма нужда от време – можеш просто да изскочиш от това!

Но ние сме свикнали. Ще се чувстваме много самотни, ако престанем да бъдем нещастни, ще загубим нашия най-близък придружител. Той се е превърнал в наша сянка – следва ни навсякъде. Когато няма никой, поне твоето нещастие е с теб – оженил си се за него. А това е един дълъг, дълъг брак; бил си женен за нещастието в продължение на много животи.
Сега е дошло време да се разведеш с него. Това наричам аз велика смелост – да се разведеш с нещастието, да загубиш най-стария навик на човешкия ум, придружителя, който е бил най-дълго с теб.