Сподели

Кое ни кара да обичаме трудни хора

Теоретично сме свободни да избираме кой човек да обичаме. Може би сме избрали някой друг. Ние не сме принудени към това чрез социални конвенции или уредени бракове от лелите или от династични императиви. Но в действителност нашият избор вероятно е много по-малко свободен, отколкото си представяме. Някои много реални ограничения, около това кого можем да обичаме и да се чувстваме правилно привлечени, идват от място, в което не бихме се сетили да потърсим: детството ни. Нашата психологическа история силно ни предразполага да се влюбваме само в определени типове хора.

Обичаме по браздите, образувани в детството. Търсим хора, които по много начини пресъздават чувството на любов, което сме познали, когато сме били малки. Проблемът е, че любовта, която сме попили в детството, едва ли е била изградена само от щедрост, нежност и доброта. Предвид начина, по който светът е устроен, любовта вероятно е била преплетена с някои болезнени аспекти: чувството, че не си достатъчно добър; любов към родител, който е крехък или депресиран; усещането, че човек никога няма да бъде напълно уязвим до този, който се грижи за него.

Това ни предразполага да търсим в зряла възраст партньори, които не непременно да бъдат само мили към нас, но които – най-важното – ще усещаме познати; което може да е нещо незначително, но съществено различно. Може да сме принудени да се отдръпваме от потенциални кандидати, защото те не задоволяват копнежа за комплексност, който свързваме с любовта. Можем да опишем някого като „не секси“ или „скучен“, когато всъщност имаме предвид: едва ли ще ме накара да страдам по начина, по който трябва да страдам, за да чувствам, че любовта е истинска.

Обичайно е да съветвате хората, които са привлечени от трудни кандидати, просто да ги напуснат и да намерят някой по-безопасен. Това е едновременно теоретично привлекателно и често практически невъзможно. Не можем по магичен начин да пренасочим изворите на привличането. Вместо да се стремим към трансформация в типовете хора, към които сме привлечени, може би е по-мъдро просто да променим начина, по който реагираме и се държим в присъствието на трудни характери, които нашите модели от миналото ни карат да намираме за завладяващи.

Проблемите ни често се генерират, защото продължаваме да отговаряме на покоряващите ни хора по начина, по който сме се научили да се държим като деца за моделите си. Например, може би сме имали доста гневен родител, който често е повишавал глас. Ние сме го обичали и сме реагирали, чувствайки, че когато той се ядоса, ние трябва да сме виновни. Ставали сме плахи и скромни. Сега, ако един партньор (към когото сме магнетично привлечени) ни се изпречи насреща, ние реагираме като смачкани, изтръпнали деца: чумерим се, чувстваме, че сме виновни, чувстваме, че сме хванати на местопрестъплението и заслужаваме критика, натрупваме много негодувание. Може би сме привлечени към някой, който лесно избухва – което ни кара да се взривяваме на свой ред. Или ако сме имали крехък, уязвим родител, който лесно бива наранен, лесно ще се окажем с партньор, който също е слабохарактерен и изисква да се грижим за него; но след това се разочарова от своята слабост – ние се въртим около него, опитваме се да го насърчаваме и успокояваме (както сме правили, когато сме били малки), но също така осъждаме този човек за това, че е недостоен.

Вероятно не можем да променим моделите си на привличане. Но вместо да се стремим към това радикално да реинженираме нашите инстинкти, това, което можем да направим, е да се опитаме да се научим да реагираме на желаните кандидати не както сме правили като деца, а по по-зрелия и конструктивен начин на един разумен възрастен. Има огромна възможност да се придвижим от детски към един по-зрял модел на реакция по отношение на трудностите, към които сме привлечени.

Почти сигурно е, че сме с някой, който има особено заплетени въпроси, които ни пораждат желанията и детските ни защитни ходове. Отговорът не е да сложим край на взаимоотношенията, а да се стремим да се справим със своите непреодолими предизвикателства с мъдростта, с която не сме били способни, когато за пръв път сме ги срещнали в родител или грижещ се за нас. Вероятно не е в нашата компетентност да намерим напълно порастнал човек. Но винаги е в нашата компетентност да се държим по по-зрял начини около по-незрелите страни на партньора ни.

Източник