Сподели

Аз ли съм творец на реалността?

„Аз избирам чувствата, които изпитвам
и аз решавам каква цел да постигна.
И всяко нещо, което ми се случва, е било поискано от мен
и съм го получил такова, каквото съм го поискал.“
Джералд Джамполски

Всички знаем за силата на мисълта и закона за привличането. Чували сме, че ние творим съдбата си и че имаме огромен потенциал. И все пак нещо ни убягва…

Питаме се: „къде бъркам, кое не правя както трябва…има ли тайна…ключ…рецепта?“

И продължаваме да търсим отговори, търсим някого, който да ни каже как, на къде, да ни даде ключа.

Този ключ обаче е в самите нас.
Методиките са насочване, подсказване и са само началото.

Всеки от нас има свой път и свои уроци, които да научи. Всеки преминава през различни изпитания, има свои бариери, които го спъват.

Затова,  смятам, че пътят на всеки е много индивидуален.

Първата стъпка е да освободим от бариерите, които ни пречат, да осъзнаем механизмите, с които сами се ограничаваме и връзваме.

Важен елемент при промяната на реалността е

Приемането.
Обикновено с ентусиазъм приемаме факта, че ние творим съдбата си. Вярваме, че със силата на мисълта можем да реализираме желанията си, да привлечем пари, желания партньор и т.н., но отказваме да приемем, че сме привлекли и „лошото“ в живота си.

Приемаме, че хубавото можем да създадем, а проблемите, които ни спохождат отдаваме на някакви тъмни сили или обвиняваме хората около нас, обстоятелствата, съдбата.

Но тук има противоречие – не може да творим само нещата които искаме, а другото да го творят външни сили. Защото това предполага борба. „Аз – доброто“ и „лошото“, срещу което трябва да се боря.

Аз ли творя всъщност реалността си?

Ако приемем, че ние можем да реализираме мечтите си и създаваме своята реалност, трябва да приемем, че творим и „лошото“ в нашия живот.

Приемете ролята си на създател. Да си създател е свобода, но и отговорност.
Ние искаме да сме създатели, но в същото време се съпротивляваме на това. Отказваме да поемем отговорност и ни е по-лесно да виним другите. Но когато ги виним, ние им отдаваме силата си.

Това разбира се, не означава да виним себе си, че сме привлекли проблеми или че нещата не се получават. Злото всъщност не е наш враг. Често това, което ни изглежда зло, допринася много повече за развитието ни, отколкото това, което смятаме за добро.

Тук не става въпрос да виним някого или да се борим срещу него, а да приемем себе си, другите, света, нещата, които ни се случват.

Да приемеш не означава да се примириш, не означава да оставиш да те тъпчат или да не предприемаш нищо.

Да приемеш означава да не отричаш нещата, а да ги видиш такива, каквито са, да разбереш какво послание носят и да откриеш възможностите в тях.

Нещата, които идват в живота ти, ти дават възможността да се вгледаш в себе си и да разбереш кои са ограничаващите ти убеждения.

Когато приемеш себе си, другите, света, такива каквито са, ти си възвръщаш силата.

Дийпак Чопра ни разкрива още една духовна тайна :

Ти не си в света, светът е теб.
За да поемем ролята на създател, трябва да осъзнаем, че светът всъщност е в нас. Хората около нас, нещата които ни се случват и които привличаме са просто огледало, което отразява това, което е в нас.

Затова няма нужда да бягаме или да се борим, а да поемем отговорност за своето отношение. Нещата, които ни се случват ни показват пътя, разкриват ни важни неща за самите нас, те са уроци, които ни водят напред.

Не е необходимо да контролираме хората и обстоятелствата, за да предизвикаме промяна. Можем променим нещата като променим своето отношение, като приемем и хубавото и лошото в живота и признаем неговата полза.

Начинът, по които възприемаме света, моделира живота ни. Ако виждаме света като арена за безкрайно състезание, ако виждаме другите като заплаха за нас, ние винаги ще живеем в страх и несигурност и ще привличаме обстоятелства, доказващи, че светът е опасен.

Когато разделяме света на „аз“ и „другите“, „добро“ и „зло“, ние се борим срещу себе си.

Но когато осъзнаем, че светът е в нас, злото няма как да бъде наш враг, а просто друг наш аспект. Всеки наш аспект има смисъл. Ако го отричаме и се борим срещу него, ние отказваме да се развиваме и сами се оковаваме.

Другият важен елемент при промяната е:

Търпението.
Често в началото ние сме ентусиазирани силно, но само докато се сблъскаме с разочарование.

Помнете, че когато променяме мисленето си, отношението си, няма как всичко да се промени мигновено. В процеса на промяната има период, когато все още в живота ни идват неща, отразяващи старите ни убеждения.

Харесва ми аналогията, която прави Джон Кехоу:

„Когато гледате небето и звездите на него, вие всъщност виждате миналото, защото някои от звездите може би не съществуват вече. Това е така, тъй като звездите се намират на стотици хиляди светлинни години от нас и на светлината им, която се разпространява със скорост 300 000 км в секунда, и трябват стотици или хиляди години да достигне Земята.

Видимата светлина на звезда, отдалечена от нас на стотици светлинни години, всъщност е светлината, излъчена от нея преди стотици години.“

Така и това, което виждаме в живота си днес, отразява нашето минало и старите ни убеждения.

Необходимо е време и търпение, за да може новите ни убеждения да започнат да привличат различни неща.

Освен това, в процеса на промяната има и спадове, когато нещо се случва и ни връща обратно назад. Това е така, защото е останало още нещо неизчистено в нас, още нещо, което трябва да научим.

Другите неща, които ни теглят назад, са потисканите емоции, гнева, негодуванието, страха, чувството за вина, самокритичността, сравнението с другите и т.н. Дийпак Чопра пише:

„Всяка част от себе си, срещу която не можете да се изправите, слага бариера между вас и реалността…

Целта ви не е да изпитвате само положителни емоции. Пътят към свободата не минава през усещането, че си добре, а през усещането, че си верен на себе си. „

Споделете вашето мнение. Смятате ли че сте творец на реалността си или има и други сили, които определят съдбата ни?

Трябва ли да се борим със света или да го приемем? Кои са бариерите, които ни спъват? Може ли „тайната“ да бъде разкрита напълно?

Автор : Росица Вакъвчиева източникsebepoznanie.com