Когато учех в гимназията, моят учител по математика, господин Пакуд, обичаше да повтаря: „Ако се запънете в някоя задача, не стойте да я мислите, а просто започнете да работите върху нея. Дори и да не знаете какво правите, самият факт, че не стоите на едно място, а работите, евентуално ще породи подходящите идеи в главата ви”.
Вашите действия пораждат по-нататъшни емоционални реакции и вдъхновение, които от своя страна продължават да мотивират бъдещите ви действия. Като знаем това, можем да преориентираме настройката на нашето, съзнание по следния начин:
Действие —> Вдъхновение —> Мотивация
Ако ви липсва мотивация да направите съществена промяна в живота си, направете нещо – наистина каквото и да е – и след това впрегнете реакцията спрямо това действие, за да ви мотивира.
През първите няколко години, докато работех за себе си, минаваха цели седмици, без да съм постигнал кой знае какво, и причината за това бе единствено че ме беше страх от това, което трябваше да правя, и най-лесно беше да отлагам всичко. Но бързо разбрах, че като се насилвам да направя нещо, без значение колко дребно е то, големите задачи веднага започваха да ми се струват по-изпълними.
Писателят Тим Ферис разказва, че веднъж чул за един романист, който написал седемдесет книги. Някой го попитал как е могъл да пише толкова всеотдайно и да си остане вдъхновен и мотивиран. Той отвърнал: „Двеста тъпи думи на ден, това е всичко”. Номерът се състои в това, че ако се насили да напише двеста тъпи думи на ден, най-вероятно вдъхновението му идва, той започва да пише и преди да се е усетил, на листа ще се появят хиляди думи.
Ако следваме принципа „направи нещо”, провалът ни се струва маловажен. Когато стандартът за успех стане обикновеното действие, когато всеки резултат ще се разглежда като важен напредък, когато на вдъхновението се гледа като на награда, а не като на предпоставка – ето тогава ще се движим напред. Чувстваме се свободни да се провалим и знаем, че грешките ни тласкат да продължаваме.
Принципът „направи нещо” ни помага не само да преодоляваме отлагането, но също така се явява процес, чрез който приемаме нови ценности. Ако сте насред екзистенциална криза и всичко ви се струва безсмислено, ако всички прийоми, по които сте преценявали себе си, не вършат работа и нямате представа какво да правите по-нататък, ако сте разбрали, че сте пропилели времето си в преследване на измамни мечти, или ако знаете, че има много по-добър критерий, с който трябва да се измервате, но не знаете как, отговорът винаги е един и същ.
Направете нещо!
Това „нещо” би могло да бъде и най-незначително действие като крачка към нещо друго. Може да бъде всичко, което ви дойде наум.
Разбрали сте, че сте един овластен тъпак във връзките си и оттук нататък искате да се отнасяте към хората с повече разбиране и съчувствие? Направете нещо. Започнете с нещо просто. Поставете си за цел да се вслушате в проблемите на някой друг и посветете част от времето си да му помогнете. Направете го само веднъж. Или си обещайте, че следващия път, когато се разстроите, ще си дадете сметка, че вие сте виновни за това. Просто пробвайте и вижте как ще се почувствате.
Това често е достатъчно, за да търкулне снежната топка
Автор : Марк Менсън
