Сподели

Легалният наркотик, за който никой не говори!

“Той не само е легален, но е и безплатен – и май няма никакви странични ефекти.” ~ Дейв Керпън

Дейв Керпън, директор на Likeable Local, споделя откритието си за естеството на благодарността за Inc.com – „Открих един невероятен наркотик, който незабавно променя настроението ми от лошо към добро, от добро към чудесно и от чудесно към фантастично. Той не само е легален, но е и безплатен – и май няма никакви странични ефекти. Казвам се Дейв и съм пристрастен към благодарността.”

Пътят на Дейв към пристрастяването започва, когато интервюира лидери като директора на „Белфор” Шелдън Йелън и Гари Чесик от „Чесик Ресторант”. Те не просто говорели за силата на благодарността, но и я практикували ежедневно. После работил в тясна близост със своя приятел предприемач Анди Коен, който изградил цяла империя за недвижимо имущество върху основата на благодарността и услугите. След това срещнал основателя на некомерсиалната организация „Дарителите избират” Чарлз Бест, който буквално бил успял да изчисли коефициента на възвращаемост на благодарността в специално контролирано проучване.

Подобно на всяка зависимост и тази започва с установяването на дребни навици. Експертът по щастието Шон Арчър препоръчал на Дейв като нещо много важно – всяка сутрин да си записва три неща, за които е благодарен. А професорът от колумбийската бизнес школа Шрикумар Рао пък му споделил за вълшебния ефект от това да си припомняш по пет неща, за които си благодарен, преди да си легнеш вечер. А може би човек, ако потърси пет такива неща, ще се окаже, че те са вероятно седем пъти по пет, но той не го е виждал преди това.
„Преди няколко седмици загубихме важен партньор, който приключи договора си с нас – споделя Дейв. – На следващата сутрин се чувствах страшно депресиран и нямах настроение за благодарствени картички/ една от неговите практики всяка сутрин/. Все пак се насилих и когато завършвах третата, вече се чувствах много по-добре и изпълнен с надежда.“
Как става това? Защо човек не може да види хубавите неща естествено в труден час.
Всъщност физиологически е невъзможно човек да изпитва благодарност и гняв или скръб едновременно. Изпитва или едното, или другото. И затова трябва сам да направи този избор. Тук казва Дейв трябва да се насилиш. Свободната воля е дадена на човека за да победи, а не да упражнява безволие.

Истината за благодарността е, че тя е вид език и това е езикът на сърцето. Жан Батист Масийо е казал, че благодарността е паметта на сърцето.
И като всеки език, ако и да си учил много думи и изрази и граматика – случките и откровенията, които са те правили щастлив и благодарен, ако не го практуваш – той е пасивен и не можеш да го говориш, думите ти убягват. Не си способен да чуваш и да виждаш. Защото езикът се учи и развива с практикуване, с говорене. Същото нещо става с благодарността – човек губи способност да използва езика от неупотреба и става все по-неблагодарен.

Като всеки чужд език най-трудното нещо е човек да си отпуши ушите да чува и разпознава думите в този език. Към ухото на човека идват много събития, много думи, много случки, но само напредващият в този език успява да разпознае думата, смисъла, фразата. За да разпознаваш и разбираш езика на благодарността, може би трябва да се научиш да мълчиш и да слушаш внимателно – нещо като да чуваш тихия глас на Божия дух, гласа на Премъдростта. Да смъмриш гласа на болката, която е агресивна, натрапващия се страх и или кънтящото разочарование.
Да благодариш в момент на несигурност, на страх, на разочарование е може би най-голямата победа на човека над силите на мрака и хаоса, защото това е вид победа над страха от неизвестността, на вяра във възкръсването на доброто над злото.
Това е свещена заповед на Бога Исус Христос: „Да благодариш за живота си на всяко време и на всяко място, да благодариш на Бога, който дава слънцето си на добрите и на злите.“
Езикът на благодарността, който е езикът на сърцето, е най-важният език, който човек трябва да научи.
„Признателността отключва пълнотата на живота. Превръща онова, което имаме, в достатъчно, дори в изобилие. Превръща отрицанието в приемане, хаоса в ред, объркването в яснота. Може да превърне храненето в пиршество, къщата в дом, непознатия в приятел“, казва Мелъди Бийти.

Благодарността има способността да превръща, да пресътворява живота и може би наистина всеки може да си постави задача да пресметне за себе си коефициента и на възвращаемост, ако я практикува.
Благодарността е тежко бреме, лежащо на нашата несъвършена човешка природа, но в същото време земята не ражда нищо по-лошо от неблагодарния човек (Менандър). Болката ражда тръни и плевели, които изсмукват силите и разболяват, неблагодарният човек залинява и се разболява. Колкото и неблагодарността и болката да са близо до човека, също толкова са чужди и противоестествени за цъфтежа и развитието на душата. Сякаш са се появили като негов невидим, но много мощен и коварен враг.
„Благодарността е богатство. Недоволството е бедност“, е казал Дорис Дей. Ако човек е амбициозен и мечтае за истински успехи и богатство, то езикът на благодарността трябва да му бъде приоритет.
Според Езоп благодарностите са признак за благородство на душата. Затова и именно благодарността е вход към благородството и родовете благородни.
„Когато на благородния мъж се сгромолясва нещастието, първото, което прави, е да каже на съдбата “благодаря” и да опита да извлече полза от новите обстоятелства“, споделя Борис Акунин. Благодарността води до благ „ум“, тя води до растеж на интелекта, а след това и на вярата.

Благодарността ражда благодарност. Ражда същества, които имат белезите на благия ум, благите родове, богатството, способността да чуваш, да разбираш езика на вселената. Тя е победа над силите на хаоса.
Според изследване на Масару Емото за въздействието на думите, отношението, чувствата, душевните състояния върху водата (а човек чисто физически се състои предимно от вода, която пък е образ на словото) – той казва, че при извършваните от него опити със замразяване на вода, подложена на въздействието на различни думи, различно отношение и т.н., най-красивите кристали се създават от чувствата любов и благодарност. И сравнява водорода и кислорода, от които се състои водата, именно с благодарността и любовта – молекулата на водата Н2О се състои от два атома благодарност и един атом любов. Според него това е верният баланс – когато благодарността и любовта са в съотношение 2:1
Затова нека учим този език на сърцето, все повече да го разбираме и говорим, да бъде той активен, а не пасивен в нашето сърце и ум. Защото благодарността е невидимата сила, която носи истински хубави преживявания, за да не търсим фалшиви и вредни заместители.
„Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.“ /Лука 19:26 – думи на Исус Христос/

Автор: Керанка Бинева
Източник на интервюто с Дейв Керпън: http://www.manager.bg